Забранените пестициди
Проблемът със забранените пестициди е поучителен. Нека да видим как стои той в България.
Вероятно не са много хората, които знаят, че у нас има складовете за залежали, забранени и негодни за употреба пестициди . Преобладаващата част от тях са т.нар. УОЗ пестициди
Тези препарати са внасяни активно в огромни количества през периода на “интензивното” земеделие, практикувано от бившите ТКСЗ-та. За някои от тях никога не е имало санитарно разрешително за употреба. Някои от печално известните препарати в тези складове са ДДТ, алдрин, линдан и др.
За тях е доказано, че предизвикват увреждане на плода, повишение на честотата на раковите заболявания, намалена имунна защита, заболявания свързани с невропатия, ендокринни увреждания, репродуктивни дефекти и др. Впрочем те затова са били и забранени.
От информацията, която получихме от отговорните държавни институции е видно, че в страната ни към 2005 г. има 717 такива склада . Голяма част от тях са в изключително лошо състояние - с незаключващи се или липсващи врати и прозорци, разбити и течащи покриви и др.
Над 400 от тези склада са без охрана и всеки би могъл да проникне в тях. Помещенията не са обозначени с надписи, предупреждаващи населението за опасността , която тези препарати представляват.
Всичко това създава реална опасност, както за живота и здравето на живеещите в отделните райони, така и за околната среда
Какво се прави?
Отговорни за стопанисването на тези опасни отпадъци са местните общини, които трябва да кандидатстват за финансиране и да обезопасят или ликвидират тези складове.
Има междуведомствена комисия с представители на Министерство на околната среда, Министерство на вътрешните работи, Министерство на земеделието .
Има осигурено финансиране за премахване на част от тези складове.
Но въпреки това:
Съществуват над 700 склада , разпръснати по територията на страната.
Има неинформирано население, готово по съвет на комшията да ползва от тези отровни препарати, защото някой го е посъветвал как да се отърве от колорадския бръмбар.
Има бедни земеделски стопани, които не могат да си купят редовни препарати и близко до ума е, че биха си “взели” от забранените. Че кой им е казал, че са забранени?
Къде на вратата пише “Опасно! Отровни химикали!”?
Колко от общините знаят за реда за намиране на средства за решаване на местния проблем?
Защо не се осигури охрана на неохраняваните складове?
Защо не се ликвидират приоритетно складовете на частна земя, някои от които са и неохранявани. Какво ще стане ако частника реши да си “разчисти” имота в близкото дере или река ?
Какво се прави със земята, от която се изместват складовете?
Има ли данни за остатъчните съдържания на пестициди в нея?
Има ли контрол, дали някой не отглежда върху нея храни, които да продава на пазара?
Това са моите въпроси.
Официалните данни
Според изискванията на Стокхолмската конвенция страната е задължена да предприеме мерки за ограничаване на вредното въздействие на УОЗ пестицидите, съхранявани в складовете върху качеството на околната среда.
Първите мерки които Министерството на околната среда и водите предприема за решаването на проблема е транспортиране на пестицидите в чужбина. По изпълнение на проект “Унищожаване на рискови пестициди от България и Холандия” от страната са събрани, транспортирани и унищожени около 30 т пестициди в гр.Ротердам, Холандия.
Обезвреждането на останалите в страната пестициди се извършва по два начина: ремонтиране и обезопасяване на складове – депа, отговарящи на всички изисквания за съхранение на опасни вещества и чрез съхранение в железобетонни контейнери (вж сн.3), наречени „ББ-кубове”. В тях могат да се съхраняват по 5 м3 отпадъчни пестициди.
Снимка : Външен изглед на „ББ-куб”

Контейнерът „ББ-Куб” е висококачествена съвременна екологична опаковка, притежаваща следните качества:
- гарантиран срок на безопасно съхранение – повече от 50 години;
- голям полезен обем – 5 м3 и висок процент на полезния спрямо целия обем на контейнера – 67,4%;
- минимална заемана площ при съхранение – контейнерът може да се подрежда на 4 реда във височина при маса на пълния „ББ-куб” 20 т;
- херметичност – конструкцията на капака позволява заваряването му към основния корпус и запечатване на фугите;
- надеждна защита от посегателства на недобросъвестни лица;
- възможност за евентуално използване на депонираните в него вещества.
Неремонтиран склад със залежали и с изтекъл срок на годност ПРЗ

Последен коментар на официалната позиция
Изграждането на централизирани общински складове, както и на ББ-кубове,наречени "безопасно депониране" по същество представляват отлагане на проблема във времето. Все едно просто да си свааляш боклука в мазето, да заключваш врата грижливо и да оставиш на децата и внуците ти да му мислят.
Лошото е обаче, че за тази и безсмислена дейност ти харчиш доста пари. И то не твоите. Така и не ни казаха колко точно милиона лева е загробило МОСВ в тези паметни кубове или ремонтирани складове.
Като се има прадвид , че в България на толкова малка териотиря са разпръснати толкова много складове, проблемът със забранените пестициди и тяхното съхранение става драматичен, с оглед избрания от МОСВ подход за решаването му.
Казвам "Би било" защото вече всички свикнахме, че в България Министрество на ззравеопазването има някакми други , неясни за обществото ангажименти , които му пречат да изпълнява основата си цел - защита здравето на хората.