Устойчиви органични замърсители
Стокхолмска Конвенция за УОЗ
Устойчивите органични замърсители са група химически вещества с доказани токсични свойства, изключително устойчиви на разграждане, които се натрупват по хранителната верига и в тъканите във все по-високи концентрации=
Това ги прави особено вредни за човешкото здраве и околната среда. Разпространението им след първоначлно прилагане или освобождаване в околната среда не подлежи на контрол, като благодарение на някои свои специфични свойства те се разпространяват на хиляди километри извън мястото на което са възникнали първоначално като представляват особено голяма заплаха за хората и екосистемите в арктическите области
Така УОЗ са една от най-големите екологични заплахи на глобално ниво. В тази връзка международната облщност предприема една поредица от стъпки за намаляване или елиминиране на производството, употребата и освобождаването в околната среда на тези вещества.
Устойчиви органични замърсители. Стокхолмска Конвенция за УОЗ
1. Същност
Устойчивите органични замърсители са група химически вещества с доказани токсични свойства, изключително устойчиви на разграждане, които се натрупват по хранителната верига и в тъканите във все по-високи концентрации, Това ги прави особено вредни за човешкото здраве и околната среда. Разпространението им след първоначлно прилагане или освобождаване в околната среда не подлежи на контрол, като благодарение на някои свои специфични свойства те се разпространяват на хиляди километри извън мястото на което са възникнали първоначално като представляват особено голяма заплаха за хората и екосистемите в арктическите области
Така УОЗ са една от най-оголемите екологични заплахи на глобално ниво. В тази връзка международната облщност предприема една поредица от стъпки за намаляване или елиминиране на производството, употребата и освобождаването в околната среда на тези вещества. До този момент са договорени два международни документа:
Протоколът на Икономическата комисия за Европа към ООН (UNECE) по Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния (CLRTАR), в сила от 23 октомври 2003 год и Стокхолмсакта Конвенция за УОЗ, подписана на 23 май 2001 г., от 92 държави и от Европейската общност. Конвенцията остава отворена за подписване от 24 май 2001 г. до 22 май 2002 г., когато е затворена след подписването й от общо 151 държави.
На 17 май 2004 г., три месеца след депозирането на 50-я ратификационен документ, Стокхолмската конвенция официално влиза в сила за страните, които са я ратифицирали. До момента 97 страни са ратифицирали конвенцията, в това число всички страни- членки на Европейския съюз (ЕС) и самия ЕС като регионална икономическа организация.
България подписва Стокхолмската конвенция за УОЗ на 23 май 2001 г. на Конференцията на пълномощниците в Стокхолм, Швеция. На 30 септември 2004 г. конвенцията е ратифицирана със закон от Народното събрание и с Указ № 309 на Президента на Република България (обн., ДВ, бр.89/ 12.10.2004 г.) е постановено обнародването му в “Държавен вестник”.
Тези два документа установяват строги изисквания за един първоначален списък от химикали (16 във протокола на UNECE и 12 в Стокхолмската |Конвенция). И двата допускат едно по-нататъшно разширяване на списъка с други химикали.
Според тях от държавите се изисква прилагането на следните мерки:
· Забрана или строго ограничаване на производството и употребата на преднамерено произведени УОЗ.
· Ограничаване на вноса и износа на преднамерено произведени УОЗ
· Осигуряване на намаляване на емисиите от непреднамерено отделяне на УОД /диоксини и фурани/
· Осигуряване на сигурно съхранение на натрупани количества УОЗ
· Осигуряване на сигурно съхранение на отпадъци, съдържащи УОЗ
Дванадесетте УОЗ от Стокхолмската Конвенция, известни като “мръсната дузина”са: алдрин, диелдрин, ендрин, мирекс, токсафен, хексахлорбензен, хептахлор, хлордан, ДДТ, полихлорирани бифенили, диоксини и фурани.
Девет от тези химикали се използват като препарати за растителна защита _(пестициди), ДДТ и др., някои са индустриални химикали като полихлорирани бифенили ПХБ,.останалите са емисии на непреднамерено генерирани УОЗ от антропогенна дейност или индустриални процеси (диоксини и фурани).